logo
 
?

казино джо пеши

”, а аз с гангстерското кино на Скорсезе, Брайън Де Палма, Копола, Серджо Леоне и актьорските чудовища Пачино и Де Ниро.

„Смърках кока” с Белязания, „крачех“ из селцето Корлеоне, „пуших опиум“ в китайския квартал, исках да приличам на Нийл Макколи от „” и въобще „For me being a gangster was better than being president of the U. (Въпреки това не станах нито наркоман, нито бандит, защото, както казва Тарантино, филмите с насилие в киното могат да те направят единствено творец на филми с насилие.) Моят личен Personal Jesus до ден днешен си остава Мартин Скорсезе.

Авторът на шедьоври като „” (филмът от 1973 г., дал старт на кариерите на Харви Кайтел, Робърт Де Ниро и на самия Скорсезе), и „wise guys” типовете от „Добри момчета”.

Един от най-добрите му приятели от детинство е син на мафиотски шеф, но фактът, че расте като слабо и болнаво дете, страдащо от астма, може би го спасява от италиано-американската мафиотска среда и го тласка към киното.

От малък е воден често на кино от баща си и майка си и филми като „” – те са получили признанието на зрителите и критиката по целия свят.

Затова ми се ще да обърна внимание на един от не дотам оценените и признати негови филми, а именно „Казино” – magnum opus-a за Лас Вегас през 70-те, градът без ограничения.

След „”, Скорсезе се връща към гангстерското кино, разработвайки сценария на „Казино”, базиран на едноименната книга на Никълъс Пиледжи – бивш криминален репортер със солидни познания за ъндърграунда и мафията, с когото вече е работил в „”.

Пиледжи пише книгата си след часове записани разговори с истински гангстери и се вдъхновява от историята на един от тях – Лефти Розентал.

Историята е следната: мафиоти от Средния запад купуват казино в Лас Вегас и изпращат техен човек да го ръководи, след което – за по-сигурно – изпращат друг да се увери, че парите отиват където трябва.

Двамата са стари приятели, но влизат в конфликт, в центъра на който е жена.

Скорсезе също се среща с Розентал, харесва екстравагантния му и ярък стил на обличане и контрастиращото сдържано поведение.

От самото начало на работата по филма кастът на главните герои в него е ясен – Робърт Де Ниро (Сам Ротстийн) и Джо Пеши (Ники Санторо).